Известен със странните си въглеводородни езера и метанови облаци, на най-голямата луна на Сатурн – Титан – изглежда е доста дъждовно според астрономи от Калифорнийския университет в Баркли.

Нови инфрачервени снимки от телескопите Кек на Хавай и VLT в Чили за първи път разкриват, че на източната част на континета Ксанаду валят дъждове от метан.

Тази снимка показва данните от телескопите Кек и VLT. Тъмните региони в ниската тропосфера показват росата на Ксанаду.

В повечето снимки от Кек и VLT се наблюдават течни метанови облаци и роса сутринта, когато се съмва на Ксанаду.

Професорът по астрономия Имке де Пейтър казва:

Може би топографията причинява росата. Дъждът може да е причинен от процес, подобен на процес на Земята: влагата, избутана нагоре от вятъра, кондензира и започва да вали.

Главният автор, Маейт Адамкович, отбелязва, че само на определени места около Ксанаду вали и то не винаги. В зависимост от условията, росата може да падне много ниско и да се образува мъгла. Росата и мъглата изчезват към 10:30 часа местно време, което след като един ден на Титан е 16 земни дена, се пада три земни дена след изгрев слънце на Титан.

Широкоразпространена и постоянна роса може би е основният механизъм за връщане на метан от атмосферата на повърхността.

Новите снимки показват нов вид глобален облак от замръзнал метан на височина 25-35 километра, което е в съответствие с измерванията от сондата Хюйгенс. Според изследователите, капките в облаците на Титан са много по-големи, отколкото се предполагало преди – 1000 пъти по-големи, отколкото на Земята. Ако всичката влага от облаците на Титан бъде изстискана на повърхността, то цялата луна ще бъде покрита с около сантиметър и половина течен метан.