Т И Т А Н
Спътник с атмосфера
Начало
Обща информация
Публикации
Мисии
Мултимедия
За сайта
BG-Science
 
 
Мъгливото минало на Земята

Огромната луна на Сатурн Титан е обгърната от гъст слой мъгла, съставен от органични материали. Въпреки, че гъстата мъгла на Титан е уникална за сегашната Слънчева система, наскоро проведен експеримент в университета на Колорадо предполага, че преди милиарди години Земята също е била покрита с подобен органичен слой.

Титановата мъгла се получава от метана в атмосферата на луната. Стотици километри над повърхността, високоенергийни фотони бомбандират метана и разрушават молекулите му. Този разрушителен процес, познат като фотолиза, генерира свободни водородни атоми и малки въглеводородни фрагменти (CH2). Фрагментите са като тухли: те могат да се свързват в по-дълги, верижни, молекули като етан, пропан и ацетилен. Метана в атмосферата на Титан е прозрачен газ, но по-големите частици кондензират и формират мъглата. Компютърните модели на професор Алекс Павлов от университета на Аризона показват, че щом ранната Земя е произвеждала метан, то значи също е имала слой мъгла в атмосферата си. Но ранната Земя е имала и компонент в атмосферата си, който не е наличен на Титан: въглероден диоксид (CO2). Маргарет Толбет и Мелиса Трейнър от университета на Колорадо проведоха лабораторен експеримент, за да проверят теорията на Павлов.

Етонав облакПървоначално те били скептични. Те мислели, че кислородните атоми от въглеродния диоксид ще реагират с въглеводородите (CH2) и ще предотвратят формирането на дълги вериги въглеводороди. Няма вериги – няма мъгла. Но експериментите показали друго.

Първоначалният им експеримент имитирал процесите, протичащи на Титан. Те смесили газовете, намиращи се в атмосферата на спътника и ги облъчили с радиация, като тази от Слънцето и наистина се формирала мъгла.

След това те повторили експеримента отново, добавяйки CO2, за да симулират условията на ранната Земя. И пак получили мъгла. Дори при равни количества CO2 и метан се получава повече мъгла, отколкото при наличието само на метан. Когато увеличили количеството CO2 още, мъглата намаляла, но все пак била налична. Те все още се опитват да разберат защо се получава така.

Но те имат хипотеза. При наличието на метан, някои от атомите, които се отделят от метановите молекули, отново се свързват с CH2 и пак формират метан. Това намалява броя на CH2 фрагментите, които формират по-дълги молекули. Но при наличието на въглероден диоксид, той се разпада на въглероден моноксид и кислородни атоми. Изследователите мислят, че този кислород се свързва с водорода от метана и формира вода. Това означава, че има по-малко водородни атоми, които се свързват отново с CH2, така че остават повече CH2 молекули, които формират по-дълги вериги молекули и следователно се получава повече мъгла.


 

Copyright © 2006 Atanas Kumbarov. All rights reserved.