Т И Т А Н
Спътник с атмосфера
Начало
Обща информация
Публикации
Мисии
Мултимедия
За сайта
BG-Science
 
 
Звездно Затъмнение

Двойка редки подреждания на небесни обекти от ноември 2003 година помогнаха на учените да изследват далечния Титан. В частност наблюденията помогнаха да бъде потвърден атмосферния модел на Титан, чрез който беше планирана траекторията на спускане на Хюйгенс. Освен това наблюденията помогнаха за изследване на горните слоеве на атмосферата на най-големия спътник на Сатурн.

От време на време Титан преминава пред отдалечена звезда. Когато това се случи, светлината от звездата бива блокирана. Понеже Титан има плътна атмосфера, светлината не спира отведнъж. Вместо това, тя намалява постепенно, докато атмосферните слоеве минават пред звездата. Начина, по който светлината угасва казва много неща на астрономите относно атмосферата на спътника.

По чиста случайност на 14 ноември 2003 година, 14 месеца преди историческото спускане на Хюйгенс до повърхността на Титан, Титан премина пред две ярки звезди само за седем и половина часа. Първата окултация (преминаване пред небесен обект) беше видима малко след полунощ от Индийския океан и южната част на Африка. Втората можеше да бъде наблюдавана от Западна Европа, Атлантическия океан, Северна и Централна Америка. Екипите астрономи се бяха разположили по цялото трасе.

Италианският астроном Бруно Сикарди търсеше точно определено място за наблюдение: „Атмосферата на Титан е като леща, следователно точно по средата на затъмнението се наблюдава ярко просветване. Ако атмосферата на Титан е перфектно хомогенен слой, централния проблясък би бил съвсем слаб, видим само от центъра на сянката на обекта.” Обаче след сравняване на данните от телескопите, Сикарди открива, че проблясъка бил проектиран върху Земята в зона с триъгълна форма.

Окултация„Това е като светлина, преминаваща през бутилка с вода и падаща върху маса, осветявайки участъци с различна форма.” Фокусираната светлина не прави перфектно кръгло петно, защото бутилката не е перфектна леща. Анализа на формата на проблясъка показва, че атмосферата на Титан на северния му полюс е плоска. Това се дължи на факта, че по това време южният полюс на Титан е бил наклонен към Слънцето. Това го затопля и кара атмосферните газове да се движат на север, където атмосферата се охлажда и потъва към повърхността.

Имаше още едно откритие, което беше направено от екипа на Сикарди: бързодвжещ се вятър на голяма височина (над 200 км) на 50 градуса северна ширина. Учените изчислиха, че вятъра духа с 200 м/с (720 км/ч) и би обиколил спътника за по-малко от един земен ден.

„То е като струя от реактивен двигател на Титан,” казва екипа на Сикърди, „ние казахме на екипа на Хюйгенс да очаква турболенция на 510 км височина, заради рязката температурна вариация.”

И в действителност Хюйгенс беше раздрусан от точно такъв слой при спускането му през атмосферата на Титан на 14 януари 2005 година. Температурна инверсия наистина беше засечена от сензорите за ускорение.

Работата не спира тук. Въпреки, че спускането на Хюйгенс беше преди повече от две години, разбирането на събраните данни продължава да ни разкрива още тайни за Титан.


 

Copyright © 2006 Atanas Kumbarov. All rights reserved.