Т И Т А Н
Спътник с атмосфера
Начало
Обща информация
Публикации
Мисии
Мултимедия
За сайта
BG-Science
 
 
Титан ли е „Пустинната планета”?

Преди няколко години учените мислеха, че тъмните екваториални райони на Титан може да са течни океани.

ТитанНови радарни снимки показват, че те наистина са морета. Но морета от пясъчни дюни, като тези в Арабската и Намибийската пустиня.

На радарните снимки от октомврийското прелитане на Касини се виждат дюни с височина 100 метра, които се протягат с километри успоредно една на друга. Една от дюните се простира на повече от 1 500 км на екватора на Титан според Ралф Лоренц от Аризонския университет.

„Учудващо е” – казва Лоренц. „Тези снимки от луната на Сатурн изглеждат като радарни снимки на Арабия или Намибия. Атмосферата на Титан е по-плътна от земната, гравитацията му е по-малка, състава на пясъка също е различен – всичко е различно, с изключение на физическия процес, който формира пейзажа.”

Преди десет години учените мислеха, че Титан е прекалено отдалечен от Слънцето, за да има повърхностни ветрове, образувани от термалните промени, породени от Слънцето. Те изказваха теории, че тъмните региони на Титан са метанови океани, които биха акумулирали пясък.

Но от тогава насам, учените установиха, че приливния ефект на огромната гравитация на Сатурн поражда мощни ветрове на Титан. Приливния ефект на сатурновата гравитация е 400 пъти по-силен, отколкото този на Луната върху Земята.

Според Лоренц, Слънцето поражда ветрове само в най-горните слоеве на атмосферата, докато гравитацията задвижва огромни потоци „въздух” във всички атмосферни пластове.

Пясъчните дюни, видени от Касини, са от особен линеен или надлъжен тип, които са характерни с това, че се образуват при духане на ветрове от различни посоки. Приливите и отливите карат ветровете да променят посоката си на духане към екватора.

ТитанКогато приливните ветрове се комбинират със зоналните ветрове, както показват радарните снимки, резултатният вятър образува дюни, почти перфектно ориентирани в посока запад-изток. Изключение правят само близките планини, които влияят на местните ветрове.

Когато учените видяха радара, те започнаха да разбират какво става. Приливните ветрове вдигат пясък в атмосферата, който обикаля целия спътник няколко пъти и накрая пада на екватора. Напълно възможно е тези ветрове да транспортират тъмни седименти от високите географски ширини към екватора, образувайки тъмния пояс на Титан.

Моделите на изследователите показват, че приливните ветрове на Титан могат да достигнат половин метър в секунда на повърхността. Въпреки че това е много нежен вятър, той е достатъчен за да раздухва песъчинки из плътната титанова атмосфера поради слабата гравитация. Пясъка на Титан е малко по-груб от земния и марсианския. Тези песъчинки би трябвало да наподобяват на утайка от кафе.

Дали песъчинките са от органични вещества, воден лед или и двете е все още мистерия. Видимия и инфрачервен картографиращ спектрометър на Касини може да ни даде отговора.

Как се е формирал пясъка е друга история.

Дъжда от течен метан може да е еродирал частици от воден лед в речните корита. Изследователите, обаче, мислят че на Титан не вали достатъчно често, за да бъде еродиран толкова много пясък.

Наблюденията показват, че облаците и дъжда на Титан са рядкост. Това означава, че индивидуални огромни бури може да са отговорни за формирането на пясъка.

Когато Хюйгенс се спускаше, той направи снимки, на които света видя заливи и речни корита. Това предполага, че на Титан не вали много, но когато вали се разразява огромна буря и много голямо количество метан се стича по повърхността.

Мощни дъждове, които пораждат наводнения сигурно са механизма, произвеждащ пясъка. Другата теория е, че фотохимични процеси разграждат твърди органични вещества на спътника.


 

Copyright © 2006 Atanas Kumbarov. All rights reserved.