Т И Т А Н
Спътник с атмосфера
Начало
Обща информация
Публикации
Мисии
Мултимедия
За сайта
BG-Science
 
 
Разгадаване на мистерията на Титан

ТитанИнформация от сондата на ESA Хюйгенс е била използвана за изграждане на теория за еволюцията на Титан – най-голямата луна на Сатурн – твърдяща, че захранването на атмосферата с метан се дължи на богат на метан лед.

Наличието на метан в атмосферата на Титан е една от основните енигми, които учените се опитват да разгадаят чрез апарата на NASA/ESA/ASI Касини-Хюйгенс.

Миналата година открихме впечатлителни пейзажи, очевидно оформени от течности. Мисията Касини-Хюйгенс показа че има течен метан на повърхността и постави въпроса за произхода на метана в атмосферата.

Използвайки данните от Касини-Хюйгенс, беше направен модел на еволюцията на Титан, разработен от университета Нантес – Франция и Аризонския университет – Тускан, САЩ.

Според Габриел Тоби – автор на статия относно Титан в Nature, този модел е в съгласие с наблюденията от Касини и измерванията, направени от Хюйгенс.

Има разлика между вулканизма на Земята и криовулканизма на Титан. Вулканите на Титан представляват разтапяне и изпаряване на лед, което е аналогично на силикатния вулканизъм на Земята, но материалите са различни.

ТитанМетана на Титан играе роля, подобна на ролята на водата на Земята. Той може да е бил освободен в атмосферата на три етапа: в следствие на акрецията при образуването на спътника; започване на конвекция в силикатното ядро преди 2000 години; допълнително охлаждане на луната от конвекция в мантията.

Това означава, че източника на метан може да е някакъв вид лед. Този лед може да съдържа големи количества метан. Учените предполагат, че леда наречен "клатрат хидрат" (clathrate hydrate) образува кора над океан от течна вода, примесена с азот.

„При положение че метана бива получен чрез фотохимия за десетки милиони години, няма начин той да е останал от формирането на Титан, следователно метана трябва да се регенерира редовно“ - казва Тоби.

„Според модела ни, през последния период на отделяне на метан в атмосферата, разпадането на метан клатрат се дължи на термални аномалии в ледената кора, които са следствие от кристализиране във вътрешния океан.“ - казва Тоби.

Титан„След като кристализирането е започнало относително скоро (преди 500 до 1000 милиона г.) очакваме че азотния океан все още съществува на няколко десетки километра под повърхността и отделянето на метан все още работи. Въпреки, че тенденцията е към намаляване на изхвърления метан (пика е бил преди 500 милиона години), криовулканизма на Титан би трябвало все още да съществува.“ - обяснява Тоби.

„Части от клатратената (клатрат = воден лед, примесен с метан) кора сигурно са периодично затопляни от криовулканизъм, причинявайки освобождаване на метан в атмосферата. Тези избухвания биха могли да причинят временни изтичания на течен метан на повърхността на луната, издълбавайки каналите на Титан.“

„Инструментите на Касини и в частност спектрометъра му за картографиране във видима и инфрачервена светлина би трябвало да засекат нарастващ брой криовулкани и с малко повече късмет изригвания на метан.“ - добавя Тоби.

Ако учените са прави Касини и бъдещите мисии до Титан би трябвало да засекат подпочвен течен океан от вода, примесена с азот. В по-късен етап от мисията си Касини ще направи изследвания, които ще потвърдят или отхвърлят теорията за течен подповърхностен океан и скално ядро.


 

Copyright © 2006 Atanas Kumbarov. All rights reserved.